автор: Alt

"Мамка му, мамка му, мамка му!!!", - скубеше си косите О'Нимб. С пет от сто тридесет и шесте си активни съзнания. А на глас:
- Айде бе, ей, Проксимовците!!! Ай, по-бързо го закачайте това небе, бе!
- Амъъъ, ш-е-е-е-е-ф-е... - заблеяха ония. - Щеше да им даде да се разберат, ако не пльосна на три километра под водата.
"Е, сега ги, разбих, братята Лемурийци" - плюна плазма О'Нимб и форсира хроноциклета. Точно до момента, в който прекатурените /върху му/ Хималайски планини го бухнаха в Индийския океан. Той се измъкна, както се казва - фотон по фотон, но земната кора се сдоби с отврат /Марианската падина/.
"Ако "Строителен контрол" приеме тая планета, ще се преродя в рододендрон" - изквича транс-съзнателно нашичкият, но!... но...! но...! небоваците вече подлепяха с плюнка небесния свод.
- Абе, ей, Вие, да не сте завършили "МЕИ" в Атлантида, бе ей, - заврещя ръководител-проекта - да бехте шибнали, барем, два дюбела в тая купа сено!
- Амъъъ, ш-е-е-е-е-ф-е... - заблеяха ония. - Щеше да им даде да се разберат, ако мощна вулканична струя не го изхвърли в космоса. Което бе добре за разтопения му до виртуалност задник и зле за трудовата му книжка.
- Абе, тутманици, това да не ви е газ за битови нужди!!! - крещеше О'Нимб - не сещайки, че гама излъчването от вулкана го е дефазирало по временен континиум спрямо тутманиците. Така щото бригадата общи работници от Сириус чу обичайното:
- Ей, задници, к'во чакате, че не къртите, бе, ей! -Развъртяха кирки... и "Евразия" цъфна като майска роза. О'Нимб закудкудяка на уволнение... и Гренландия също се откачи.
Отгоре на всичко тихо похъркващият Балтазар, бе забравил дино-винтила отворен. Напластеното желе се прозяваше под формата на 300-тонен тиранозавър.
- Стига, стига, стига!!! - телепатира инфарктиращия шеф.
- Стига на душманите! - сопна се Балтазар на съвършен шопски диалект - свидетелство за грандиозна времева примка.
О'Нимб посегна да затвори винтила, но уцели 136-тата хромозома в генетичния ред на ашладисаната прививка от Варицела-сапиенс.
"До втората световна война остават по-малко от 3 милиарда, 156 милиона, 272 хиляди, 516 години" - възвести ораторийна кантата в стакатов сол бемол мажор диез.
- Ъбрашев, и ти ли Юда!!! - изквича О'Н, кършейки ръце, каквито изобщо нямаше. - И си дигнА налъмите. След него, всички останали.
Когато Ревизоро дойде, нямаше следа от какъвто и да е келепир. Хлопна кепенците, ковна табела "Масова приватизация" и си плю на петите, защото налъми не му се полагат /по длъжностна характеристика/.
Но Онази Дамаджана остана отпушена. И кротко-кротко Варицела-сапиенс попи в земната твърд /тогава мека/. В резултат, след 3 милиарда, 156 милиона, 272 хиляди, 544 години и един ден се роди авторът на настоящето.