автор: kasiana

(фентъзи)

   Оставаха няколко часа до обяд, когато Имеона очакваше отговор от баща си, Апостол Раев, относно самоличността на главния механик на AURORA Парис Амиз и на Розина – секретарката на екипа от учени, които заедно с Алекс Магнум работеха над няколко нови екологични проекта.

   Писателката не знаеше кога точно Алекс ще се върне от срещата си с главнокомандващия на военноморския институт. Но беше спокойна, защото го заместваше старши помощник-капитанът Питър Соларис, в когото имаше пълно доверие. Затова седна пред лаптопа и отвори нов файл в папката на „Повелителката…”.
        Написа първото изречение от поредната глава, спря и се замисли.

        През последните дни все по-често, след астралните си излитания, се питаше - в кое измерение всъщност попада, когато се озоваваше в скита на Еспора. Кой беше този Александър, промъкнал се тайно при Повелителката на небесните коне? Талантливият военен организатор, големият държавник, ловък дипломат и велик пълководец, сражаващ се в решителните битки в първите редици на македонската армия, увличайки след себе си войниците? Великият македонец, за когото Имеона бе изчела хиляди страници? Това ли е сърцеведът, пламенно убеждаващ военачалниците си, въодушевяващ войниците си, хвърлящ в страх противниците си? Той ли е пълководецът, който в най-тежките походи бе вървял начело на колоната като обикновен пехотинец? Който знаеше имената на войниците си и споделяше с тях несгодите? Който разпределяше плячката така, че и военната аристокрация, и обикновените войници да са възнаградени според заслугите им? Това ли беше блестящият оратор, ободряващ войниците си в най-тежката бойна обстановка и оборващ противниците си с неоспорими доводи?
        Или това беше двойникът му от друго измерение?

        Писателката реши да не излита повече в онова далечно минало от преди две хиляди триста и петдесет години. Но ето че тази сутрин то самò я намери. Бе открило ключ към съзнанието ù, нахлу в него, завихри настоящето, разсея го нанякъде и пред очите ù се появиха Повелителката на небесните коне и нейният царствен гост.

        Еспора разказваше на Александър за спасението на дедите си след ужасния катаклизъм на Хиперборея:
        -Хората от потъналия материк го наричали Арктида – Слънчева земя, а себе си – арии, деца на Слънцето. Но след време тези названия се забравили. Останали Хиперборея и хиперборейци, както ги именували земляните, живеещи по същото време на юг от северния вятър Борей, който скитал между слънчевата Арктида и техните поселения.
        - Ние, македонците, имаме месец Хиперборетай, който съответства на атинския Боедромион. Това е третият месец след първото новолуние на лятното слънцестоене – отбеляза Великият мъж.
        - Значи и твоят народ пази спомен от ония времена – каза младата жрица и подаде на събеседника си кристална топка, за да вижда в нея онова, което тя разказва.
        В сферата се появи космически кораб, летящ над Гея.

ИЛЮСТРАЦИЯ:

КОСМИЧЕСКИ КОРАБ

        - Какво е това? – попита Александър.
        - Звездолетът на Танг-Ра. – отвърна му жрицата.
        - Танг-Ра Бог ли е?
        - Не. Той е наш спасител и духовен Учител. Представител на висша цивилизация от далечно съзвездие.
        Македонецът я погледна с недоумение. Светът, от който идваше бе пълнен с богове и полубогове, на които хората правеха хекатомба, за да ги омилостивят или да разгадаят бъдещето си. Жрицата прочете мислите му и побърза да обясни случилото се след потъването на Арктида:
         - Танг-Ра и Мада-Ра били смъртни като нас, земляните, но по-високи, по-умни и с по-голяма продължителност на живота. Те научили моя род да строи градове с формата на кръг – символизиращ Вселената и духовния свят. В кръга бил вписван квадрат –символ на Земята и материалния свят. Звездният водач посветил кана, който съчетавал в себе си трите власти – светска, военна и духовна, в тайната на Орендата – магическа жизнена сила, духовна територия, хранителка на българския боен дух. А съпругата му Мада-Ра запознала българките с практики, способстващи девойката да израсте здрава, силна, красива жена, вярна съпруга, майка и нравствена пазителка на рода. А когато се наложи – и боен другар до своя мъж.

        - Къде се преселили твоите предци? – попита Александър, който слушаше с интерес разказа на жрицата и следеше внимателно в сферата полета на звездолета.
        - Те поели курс от север на юг над планина, която назовали Арал – име, в което закодирали първата сричка от Арктида (Ар), която ако се прочете в обратен ред, се получава втората част от имената на командира на звездолета и неговата съпруга (Ра). Ал пък се казвал последният жрец на потъналия материк. Върху плато в планината Арал звездолетът кацнал и оставил една трета от воините на моя род под командването на Беркỳ - средния брат на кан Имеон. Танг- Ра дарил Беркỳ с десет двойки черни и чифт бели коне.
        Еспора замълча, защото ù се стори, че дочу непривичен шум, но видя, че любимият ù кон не трепна – значи няма причина да се притеснява. Навярно някое ранобудно гущерче бе претъркулило камъче по близкия сипей.
        Успокоена, тя продължи разказа си:
       - Танг-Ра отново издигнал звездолета във висините. Далече, на изток от Арал, видели друга планина, чиито върхове достигали небето. Нея нарекли Имеон – по името на българския кан. Тук той слязъл с втората третина от воините си. И дал на най-високия връх в планината името Танг-Ра. Канът на българите бил дарен от звездния водач освен с черни и бели небесни коне, и с малък вивам, за да облита с него и наглежда земите си от Имеон до Арал.
        - Видях рисунка на такъв вивам в пещерата ти, жрице…Къде е той сега? – попита Александър.
       - Това е тайна, която и на мен не е позволено да знам.
       В кристалната сфера Великият македонец съгледа крепост с формата на Слънце.
       - А това какво е? – попита възхитен царсвеният гост на Еспора.
        Тя се усмихна.
        - Това е Аркаим – каза с нотки на благоговение в гласа жрицата. Там сега е леля ми Оксана, съпругата на Нектанебо и твоя дойка. Но днес Аркаим е бледа сянка на това, което виждаш в сферата - допълни девойката и продължи:
        - Още докато летели към високата източна планина, звездният водач и канът избрали новото свещено пространство на българите - в степите, южно от планината Арал. Там Земята и Небето се срещат и пространствата се докосват, откривайки прозорец към други светове, позволяващ да се наблюдават максимален брой астрономически явления, свързани с изгревите и залезите на светилата.
        На връщане от планината Имеон, Танг-Ра приземил кораба, в който бил останал третият брат на кана – Арсахуб, с две групи българи. В състава на по-малката били духовните люде, които имали задачата да запазят древните знания и да усвоят нови от звездните си покровители. В по-голямата група влизали земеделците, скотовъдците и занаятчиите, които трябвало да осигурят благоденствието на хората в новата родина.
       Звездният водач разгърнал свитъците, дадени му от последния жрец на потъналия континент. Всички видели, че това е карта на тяхната Арктида...Тогава решили да построят на това място свещен град обсерватория. Той имал конструкцията на огромен хороскоп с дванайсетте знака на Зодиака, точките на пролетното и есенното равноденствие, изгревите и залезите на Слънцето и Луната, зимното и лятното слънцестоене. Крепостните стени представлявали две концентрични окръжности – външна - посветена на Слънцето, и вътрешна – на Луната. Така влизащият в града, трябвало да повтори пътя, който изминава Слънцето.
        Еспора спря за миг, пое си дълбоко дъх и продължи:
        - Вероятно жреците на потъналата Арктида и Танг-Ра са познавали до съвършенство бавното движение на земната ос по кръговия конус с период от 25 786 години, защото то е прецизно отразено в строителството на тази свещена обсерватория, позволяваща да се наблюдават от нея тридесет небесни тела с голяма точност. Едва по времето на египетския фараон Птолемей Втори ще бъдат разработени по-съвършени методи за следене на небесните явления.

ИЛЮСТРАЦИЯ:

АРКАИМ - НОВАТА ХИПЕРБОРЕЯ


Следва