автор: aivia

След лична среща с моя личен лекар,
лаборатория, след туй аптека,
и после скенер, снимки, документи
откри се, че прелива на моменти

големият ми мозък в тесен череп
и със акъл започнах да се перя.
Така съм поумняла и узряла,
че вече мъдростта ми е преляла.

И даже в ежедневните проблеми
решавам бързо всякакви дилеми.
Но... срещнах друг човек, глупак си беше
и мозъкът зелен си му стоеше.

Предложих му и той да поумнее,
че трябва мозъкът му да узрее,
а той със изненада ме погледна -
„ми то... плодът узрял да гние следва!”

Така глупакът взе, че ме научи
какво да чакам с мене да се случи.
Че мозъкът ми почва да изгнива
като презряла круша или слива.

И той пое по пътя на глупака,
а аз изгубих ум и гордост всяка.
Пред него има време да узрява,
аз няма на какво да се надявам.