автор: ladyinblack

Приемам, че съм станала една Тома-Неверница,
с цена позорно скъпа платих наивността си.
На себе си превърнах се неволно във съперница,
надвиквах се с дрънчащите фалшиво маракаси.

Приемах да съм съм грешната жена, неоценилата
споделялите Принцове трапезата ми бедна,
захранвах слабостта им, раздавайки си силата,
очите си затварях с надежда да прогледна.

Обръщах се наопъки, да видя тях на лИце
и уж привидно всеки бе с чар и нрав приличен,
а ласките на нежност прерастваха в плесници,
усмивките на радост-във присмех саркастичен...

Откривах глътка мъдрост в чужд опит или мнение,
в моменти на безсилие броях до десет бавно.
Раздавах щедро шансове, играех на търпение,
но шанс да дам на себе си пропуснала съм явно.

В живота правилата и принципите-знаем,
дали драматизирам, щом толкова са прости?
Посрещаш всеки пътник с доверие на заем,
вратата пред бездушния сама ще се залости.

Милена Белчева 13-08-12