автор: tanyaivanova

Осите на двете му очи
се пресякоха на мойто гърло.
Cмелостта си съсредоточих,
гръб на хищника да не обърна.

Погледите блъснаха се в миг -
две рапири блeснаха сред здрача.
Дързостта ми беше моят щик,
щом за лапите му бях играчка.

Дълго изучаваше ме той:
чудно беше - жертвата не бяга.
Cамоувереният му покой
сякаш почна малко да му стяга.

Леко недоволно изръмжа,
зъбите си остри той показа.
Избор нямам и ще издържа -
знам, надеждата не е напразна.

Писна му, с небрежен жест
демонстрира своя царски заден.
Срещата ми с него мина с чест.
Слава богу май не беше гладен.