Два облака в небето бистро,
закриха слънцето за час.
След час в поднебието плисна,
след топъл дъжд, една мълва.
Зелено-златни камъшити,
люлеят весело стебла...
Не питай, слънце, не разпитвай,
защо тъй радостно трептят!
Недей и птиците подпитва,
какъв е тоя луд цвъртеж!
Пернати с локарини пискат.
В кавака -славеев солфеж.
Не изтезавай и овчаря,
след стадото си изнурен!
Послушай само чановете!
А другото го чуй от мен:
Застигна ни дъжда с момчето
край лъкатушеща река.
В очите ни две мълнии светнаха.
И скри ни плачеща върба.
Едва ли някой би съгледал
сред царствения ракитак
ръцете, онемяли в нежност,
а устните ни - полски мак.
След този дъжд, за нас изплете,
реката люлка от лъчи.
И залюляха ни щурчета
сред дива мента и пелин...