автор: blagova

Избягвайки беди, вървя от трън на глог.
Оставя ми следи урок до болка строг.

Стремглав е моят път.Разсъдъка гневя.
Миражен е върхът с небесна синева.

Компромис няма там.Отвесен скален ръб.
Не ме е страх.И срам.Не ме подпира гръб.

Пред стъпките – цветя. След тях – следи от кръв.
Знам, ако полетя – удобна съм за стръв.

Живея за мигът небесна синева.
Дори да е отвъд. И въпреки това.