автор: RockAround_theC_l_ock

Ако бъдещето ти е купено,
ежедневието ти – надупено,
а страната ти – докрай обрана,
да се правиш на “велик” е рано!

По-добре – спестявай си стотинките
за да купиш хляб “на животинките”...
Радостта, макар и не голяма –
все е радост... Просто – друга няма!

Сърбай шльокавица... Гласовито – псувай...
Нямаш глас ли? Чалгата надувай!
Тая пуста, скапана държава –
нека някой друг да я оправя!

Набедят ли те: “Не си от наште!...”
Доброволно, сам – “събувай гащи”!
После – “право”-съдник ще ти каже
колко прав си! Но и колко – важен...

Колко “важен” значи “колко струваш”
Беден ли си – гащи пак събуваш!
И се чудиш – в “твоята” държава,
всичко – как съвсем ти отмилява...

Писва ти – да си броиш стотинките,
Писва ти – да хленчат “животинките”,
Писва – да те мачкат с “Мерцедес”-ите...
Писва – от “права”... Ами – къде са те?

Как да си оправиш дереджето?
Можеш само “да навийш черджето”
и – смениш стопанина... Със друг...
Хващаш рейса – я “на запад”, я – “на юг”

Не, че “там” – по-малка ангария,
но ти стигат... И остават – “за ракия”!
И не те събличат – до “без гащи”!...
...И – все някога, на власт – ще дойдат
НАШТЕ !...
................................................................
Дий, неВольо... Дий, Кранто... Дий!...


Бой..Боев, 2012