Повява августовски вятър.
Китарата разсеяно звъни.
И като жълта запетая в мрака
луната продължава да свети.
Един голям камион е спрял до тротоара.
Една жена под асмата мете.
И през прозореца се вижда календара,
леглото, маса и едно дете.
Минава сянка по асфалта.
Акациите чакат и мълчат.
Жената боса лампите угасва.
На моята планета всички спят.