автор: YouNeedLobotomy

Светлината се разпадаше във водата в очите й. Помирисвах зловещата младост в дъха й.

Хвърли се върху врата ми и усетих как настръхналите й гърди се допираха в моите през болничната й нощница. Бледорозовите й устни започнаха да покриват моите една по една. Съблече се чисто гола с едно единствено движение. Измъкна се от дрехата си както пеперудата излиза от пъшкула.
Беше стаята, в която слагаха обречените. Лежах на леглото, оставено за тези, които имат седмица живот и я чуках сякаш бях един от тях.
Коремните й мускули се свиваха с всяко движение. Гледах я в светещите, тийнейджърски очи, а с периферното си зрение виждах триметров човек, който се усмихваше пошло на елегантните движения на гърба й.
Когато свърши, легна върху мен докато пенисът ми още беше в нея. Това беше първият истински секс, който бях правил от години.
- Ужасно труден си за обичане - сподели тя. - Но започвам да се уча как се прави.
- Не се чувствай длъжна. И аз не мога да те понасям - ухапа ми носа отмъстително.
**
Навярно е наивно, но мисля, че тя е най-красивото създание, което може да съществува. Докато говори празни приказки, мелодичният й глас изписва светове. Въпреки цялата болка, през която е преминала, тя е станала единствено по-силна и по-красива. Когато ме гледа, имам чувството, че мога да се губя във вселените в очите й с дни.
Отново спя. Дори обичам да го правя, защото я сънувам. Не ме е страх, че някой ме следи.Не виждам великана, нито чувам бухалите.
- Знаеш ли защо те следях?
- Защото съм прекрасна и уникална снежинка - каза тя и се опита да ми оближе носа, но аз се измъкнах.
- Спри да се лигавиш докато се опитвам да съм романтичен - тя изпуфка отегчено.
- Формулите имат сравнително голям шанс за грешка, когато засягат отделни хора, но имам чувството,че мога да пресметна всеки интуитивно. Теб не. Ти си моята прекрасна счупена снежинка. Счупените хора са това, което ще ни спаси. Излиза твърде скъпо да измислят формула за вас - тя захърка театрално, след което каза:
- Чудех се, да реагирам така или да ти кажа, че си най-неадекватно романтичният човек, когото познавам. Не можах да избера, затова направих и двете.
- Обичам те - качи се върху мен.
- Искам пак.
Отдолу е любимата ми позиция. Оставя две свободни ръце плюс уста. Толкова много пространство за изобретателност.
Телевизорът шумеше. А тя дишаше все по-тежко.
- Изцеряванията продължават вече осми ден. Броят на спасените смъртноболни наброява десетки хиляди.
Веднага щом свърши, се изправи и се изтегна назад така, че показваше пъпчето си.
- Отивам за вода.
- Още малко? - помолих.
- Можеш и сам. Трябва да ти кажа нещо важно.
- Да?
- Утре ще отида в църквата на 333.
- Окей. Щом мислиш, че можеш да вярваш на тези хора.
- Жената, която я организира в нашия район, разказва, че го е попитала кой е . И той й е отговорил. Казал е, че е синът на Господ и е дошъл да ни спаси - трябваше да съм благодарен, но изобщо не бях. Беше ме срам от себе си, но мисля, че ревнувах.
- Наистина ли вярваш в това?
- Не е само тя. Хиляди хора по целия свят го твърдят - кълна, се че започнах да чувам бухали в далечината. - Ако аз бях попитала, навярно щеше да отговори и на мен.
- Откъде знаеш, че не са слухове?
- Не намирам друго обяснение за случилото се, освен чудо. Ще отида утре.
Загледах се в стъпалата й. Имаше толкова сладки пръстчета.
***
- Погледнеш ли от златния му трон, виждаш цялата история на вселената. Той е тук да спаси онеправданите и да донесе любов на света. И търпението и прошката му са безкрайни. Разкайте се сега и, ако сте искрени, той ще намери място в двореца си за вас, независимо от греховете ви. Осъзната злина е простена злина. И завинаги ще сте в кралството му с всички и всичко, което обичате!
Сега, повтаряйте след мен! Всички сме различни и той обича всички ни!
Хиляда човека запяха в един глас
- Всички сме различни и той обича всички ни!
- Дори досега да сме били объркани и да сме живели в грях и болка, той е тук да ни покаже пътя!
- Дори досега да сме били объркани и да сме живели в грях и болка, той е тук да ни покаже пътя!
- Всички сме различни и той обича всички ни!
- Всички сме различни и той обича всички ни!
- Дори досега да сме били объркани и да сме живели в грях и болка, той е тук да ни покаже пътя!
- Дори досега да сме били объркани и да сме живели в грях и болка, той е тук да ни покаже пътя!
- Всички сме различни и той обича всички ни!
- Всички сме различни и той обича всички ни!
- Дори досега да сме били объркани и да сме живели в грях и болка, той е тук да ни..
Когато дойдох да я видя, тя пееше с тях. Един могъщ хор на симфонична празнота. Когато ме видя, се отдели и притича към мен със светеща усмивка.
- Обичам те! Ела при нас!
- Странни забавления си имате.
- Истина е ! Това, което ти казах за Надежда, е истина!
- Надежда?
- Създателката на църквата! Попитала го е и той й е казал, че е спасителят!
- Не съм те виждал от два дни. През цялото време ли беше тук?
- Ела при нас!
- Притеснявам се за теб.
- Знам! Разбирам, че ти изглежда странно, но ако постоиш при нас, ще разбереш, че всичко е истина. Тук съм от толкова скоро и съм толкова щастлива. Присъедини се към нас и ти обещавам всичко да бъде наред завинаги и след това. Ще бъдем заедно в дома му!
- Шегуваш се, нали - тя ме прегърна и ме целуна по челото.
- Не искам да те насилвам да го правиш. Това е против принципите ни - тя се усмихна широко. - Ние разнасяме единствено любов.
- В момента имам нужда от ужасно много любов. А няма да е възпитано в божия дом. Затова ела у нас - опитвах се да пазя самообладание, но ме побиваха тръпки от това място. Взимаха ми моята прекрасна несиметрична снежинка. - Не говориш като себе си.
- Преди не бях себе си. Бях наранена и изкривена от белези. Позволих на болката да ме отблъсне от правилния път.
- За какъв път става въпрос? Моля те, ела с мен.
- Трябва да остана при Надежда.
- Почетох за нея. Ако 333 наистина е Бог, знаеш ли, че преди да я излекува, е нарисувал среден пръст с туморни клетки в главата й ?
- Това е малък грях. Ще ти го прости, след като се разкаеш - явно коментарите относно миналото бяха грях.
- Кое? Аз ли съм наврял шибания тумор в главата й, за да я лекувам от него след това?
- Болката ни учи. Затова ни я дава.
- Потърси ме, когато свършиш тук. Аз се махам.
***
Стоях заключен и сам в стаята си. Бях щастлив за първи път от толкова много време. Нямаше да му дам да ми я отнеме.
- БУ! - прилепих се до стената от шок. Пред мен стоеше триметров човек. По него се катереха бухали, които ядяха от черния му дроб, но той ги игнорираше. Държеше незапалена факла.
- Кой си ти?
- Титанът с факлата - усмихна се той. - Можеш да ми викаш Метей!
- Полудявам ли?
- Тъп въпрос. Очевидно е, че полудяваш - от клюна на бухала капеше кръв, но изчезваше преди да удари земята.
Погледнах в другата посока и започнах да го игнорирам. Ако беше халюцинация, това е най-доброто, което можех да сторя. Той започна да става все по-прозрачен и изчезна. Трябваше да се концентрирам.
Първите, които църквата привличаше, бяха смъртноболните и най-големите грешници. 333 Ни държеше в Стокхолмски синдром. Колкото повече грехове ти тежат, толкова по-вероятно е да се поддадеш. Няма значение дали ще ни заплашва с убийство или ще ни обещава изцерение. Винаги трябва да приемем това, което той казва, че е добро, за да получим помощта му.
Но важното бе, че бях запознат как се работи с архивите на Google и че огромна част от хората в църквата бяха престъпници. Трябваше само да открия дали някой е бил подозиран в нещо. Щях да избера по-интересните престъпления като педофилията и изнасилванията и щях да вдигна колкото мога повече шум за новонаправената ни църква.
Начукай си го 333/Господи.
Търсех и разпространявах информация докато не припаднах от умора.
***
Бях заобиколен от огромна километрична библиотека. По рафтовете имаше хиляди грозни, вонящи на смърт книги. Около мен се разхождаха душите на цялото човечество. Това е, което цялото ни знание ни донесе. Деведесет и девет процента от книгите тук бяха преписи на стари книги. Плашеха ни да мислим от толкова малки с авторитетите си, че ние се научавахме, че единственият начин да запазим самочувствието си е да повтаряме това, което някой признат е казал. И сега, когато се научихме да помним историята си, тя започна да се повтаря. Цялото различие беше циклично и умишлено повтаряно. Това беше икономически най-практично за Google.
И тогава го видях как слиза от небето със запалената си факла. Бухалите ядяха дробовете му, но той не обръщаше внимание на болката и се усмихваше широко. И запали библиотеката с огъня на прозрението си.
Събудих се от звънеца. Погледнах през камерата. Спокоен и зловещ на вид човек държеше черна карта на Google точно пред нея - беше от най-висшите части на управлението. Отворих му.
Влезе през вратата. Заключи я. Извади някакво устройство и го пусна. Токът спря в цялата стая и навярно в целия блок или квартал.
Бяха разбрали какво съм направил. Бях обречен.
- Господин Артър Хейст. Мисля, че искате да се присъедините към нас.
- Кои сте вие?
- Ние..
- Господин Артър Хейст. Мисля, че искате да се присъедините към нас.
- Кои сте вие?
- Ние сме тези, които ще унищожат 333.