автор: sradev

Извинявай, ако това те обижда. Това е само един спомен който още седи в очите ти. Ям халва в момента.

Седиме и пиеме бира, ядем пуканки, разсъждаваме за възвишеното и възторженото. Какво точно беше - не помия. Слънцето приятно затопля, зеленина наоколо. До масата дойде една бездомна кучка. Опърпана, проскубана, с провиснали до земята цици - изподрани, изпохапани. Влачат се по земята като изтърбушени черва. Мръсна, болнава, въшлясала. Ти каза: "Изгони я." Аз с удоволствие я пропъдих. Не съжалявам. И сам да бях, пак така бих постъпил. Но и не се обиждам, когато някой ме пропъди, подвивам си молбата в очите и се потътрям зад бараката. Не се съжалявам.
Важното е бараката да не падне.

А, и вие я познавате тази кучка?

За да можеш да изядеш повече шоколад преглъщай го с бира.
Рецепта на работничките от шоколадовата фабрика, Варшава, Прага 1977г.
(Писанче, за да не подяждат картофите на децата си, те обядваха с шоколад, не вечеряха, ти също изчакваш да се нахранят...)


190804
Ниво: -3
Сладар