автор: stanislav

(Големият брат гледа, но не ни вижда.
Удоволствие за воайори или за ексхибиционисти.
Четете разказа, не за да получите отговори, а за да си зададете още повече въпроси.)

- Големият брат е обърнал модела – с тези думи Делчев се присъедини към нас.
- Кой бе, Ванко ли? – попита го Мето.
- Да не е станал гей? – обади се Крум.
- Изчукал е манекенката от горната Младост – предположих аз.
- Какво се правите на идиоти бе. Говоря ви за шоуто „Големия брат”.
Вечер, след работа, се събираме на една пейка зад блока. Пушим. Пием. Плещим глупости. Стари ергени. Ударили трийсетака. Не се правим – идиоти сме. Делчев чете много, слуша радио, гледа телевизия. Идва и пуска по някой хит от време на време.
- „Големият брат” е тъпня – каза Мето. – Ти като го каза не сложи кавичките.
- Как да ги сложа като си говорим, а? Да кажа: кавички големият брат, затварям кавичките.
Мето обича да се заяжда. Иначе е готин. Или тъкмо затова е готин.
- И какво е обърнал братът в кавички?
- Ами големият брат е метафора от едно произведение на Джордж Оруел – „1984”. Така се казва. Големият брат наблюдава живота на по-малките си „братя” и „сестри”, в кавички – натърти той - и ги контролира.
- Значи са гепили идеята и двайсет години по-късно печелят мангизи без да уредят авторските права – изказа се Крум.
- Всъщност – продължи Делчев, - Оруел го е писал през 1948 година и е обърнал последните две цифри, а идеята я е имало и преди това. Още през 1917 Евгений Замятин е написал подобна антиутопия, „Ние” се казва.
- Абе ти много фантастика четеш – каза Мето. – А хората правят пари.
- Искате ли да чуете как са обърнали модела или не искате – мълчание. – Нас по време на социализма нали точно така ни наблюдаваха. Гледаха ни под лупа как живеем. Записваха какво правим. Подслушваха какво говорим. Отбираха кой да оставят, кой да премахнат. Изпитваха ни. Цял един народ беше участник в шоуто, а зрители оставаха шепа хора. Сега са обърнали просто модела: шепа хора участват, останалите гледат.
- Това ли ти е обръщането на модела – погледна го Мето.
- Това е!
- И ти си направил гениално откритие?! Така ли мислиш.
- Ами… - замисли се Делчев. – Интересно е.
- На кой му пука – прозя се Крум. – Хората печелят мангизи.
- Стига с тия пари бе – обадих се и аз. – И стига с тия обърнати модели. Дайте да обърнем по едно.
Обаче не срещнах съмишленици за идеята. Крум трябваше да става рано. Мето отиде при гаджето си. А Делчев беше обещал да превежда някакви работи на брат си.
Прибрах се вкъщи и поседнах да си поговоря с джина.
- Умислен ми се виждаш – каза той след първата чашка. – Измъчва ли те нещо?
- За обърнатия модел – отговорих му.
- Глупости! Това са глупости! Няма обърнат модел. Моделът е един и същ. Затварят хората в едно пространство. Ограничават свободата им. Наблюдават ги. Искат от тях да се държат естествено, макар да знаят, че всичко което правят се записва.
- Но кой би се съгласил? – попитах го наивно аз.
- Хората са съгласни на това, защото в замяна получават обещания. Обещават им светло бъдеще. Обещават им пари. И какво доказват. Че хората не могат да живеят под наблюдение. Че не могат да се развиват естествено. И защо е интересно. Защото не е. Гледаш го, защото мислиш, че ще ти е интересно, но удоволствието се губи поради това, че те знаят, а ти знаеш, че те знаят. Получава се нещо като изигран воайор – от ексхибиционист. Интересно може да е само на някой като Бог, ама истински, който те гледа без да знаеш. Неговият експеримент е успешен. А знаеш ли какво се получава в крайна сметка с този експеримент, с тези хора? – гласът от бутилката замря.
- Какво се получава в крайна сметка? – повторих като ехо аз, докато си наливах поредната чаша.
- Трайно увреждане на психиката. Това е! – тържествено оповести той.
Спомням си, че измърморих нещо изключително остроумно в отговор, но не помня точно какво.
Моля, ако някъде съхранявате запис на думите ми, да ми го пуснете. Аз си лягам. Приятно гледане!