автор: ellyst

На прима виста всичко уж е ясно,
но помня всяка дума и докосване.
В един и същи свят ще ни е тясно-
така, във два различни ще е просто.

Във моя свят е пълно със джуджета
и призраци на рицари и жаби.
Не ползвам инкрустирана карета
и кралството отдавна е разграбено.

Понякога се случва да избягам,
(нарядко- по веднъж на век се пада.)
но толкова дотегна ми да страдам,
че бягството е бич, а не награда.

Внимавам все да няма усложнения,
макар със огън още да играя,
но само за един отрязък време
и само във една хотелска стая.

Играя, а съм просто автохтонна
затворница във приказка безлична.
Мени се с настойчива монотонност
единствено декора прозаичен.