автор: Gargabela

Събирам ги -
и Дявола, и Господ...
При мене те
ракията си пият.
И кротки са, и тихи
като в пряспа,
след хапване
чиниите си мият.
Садя в пустиня
бели карамфили,
а те ми носят
вестите последни
и сълзите ми бършат,
щом избият в таз
сушава земя...
че пак съм бедна -
реколтата на
дивите ми нощи,
на непокорство, упорство
изгарят страсти.
Стар гарван сив там
перушина пощи
и грачи:
Ave! Garga bella, здрасти!
Не схващаш ли,
че хората са слаби,
че сменят любовта си
като дреха,
че не ценят ни виното,
ни хляба...
Рушат, а после
молят за утеха...
Та Господа и Дявол
са при мене
и знаеш сам,
че само аз го мога.
Ела и ти,
че не остана време...
Изтече пясъкът
в часовника,
за Бога!