автор: petar82

Надежда всяка тука оставете

Кой лишава от надежда
моето измъчено от грехове сърце?
реалността?
страданието?
смъртта?
защо тъй пълна е с надежда
цялата вселена
ликуваща безспир в пирувания
в свобода и радост
не може ли и в моето
изолирано от тях сърце
да се прокрадне малко мъничко
съчувствие
към бедните
безспир играещи безумци
членове на същата вселена
както мен.
Защо, какво ми пречи
да се радвам поне на тяхната
безумна а разумна
глупава усмивка
в която си пребъдват
нощ и ден
в едно
без церемонии
и вредни навици

но не - какво знам аз
така лесно е да се говори
когато не си там
в казана


аз там не ще се радвам
а ще избеснея
не просто без надежда.
В надежда...
колко съм безпомощен
и безполезен
ако не мога
да дам поне
грам снимка
от природата
да-тя за учените е навсякъде
и в ада сигурно
докат се пържим
можем да погледнем
на катрана врящ
като на райска баня
ако в сърцето ни
е молекула истина
Вас ви
авторът когото
търсят с цената на бильони
експерименти
странен е човешкият ни свят
но трябва да повярваме
да не чакаме експериментите
че нашето объркване е
мъничко микронче
във вселена съвършено точно радостна.