Свежа утрин е. Под отворените ми прозорци се разлива чалга. Като нефтено петно по златист пясък.
Текстът е върхът... На простащината, агресивната сексуалност и несмущаваната самоувереност. С безброй повторения за подсилване на ефекта. А ефектът е просто поразителен - усещане за естетически тормоз, придружено с импулс за употреба на тежък предмет. Става още по-лошо, когато се замислям върху възможността, че това може и да е серенада. Ами ако някой е решил, че така ще ме зарадва? Ужас! Изпадам в самоанализ. Не, няма начин! Идеята за тормоз вече ми звучи доста успокояващо.
А дали не би било възможно в Наказателния кодекс да се добави глава „Престъпления срещу добрия вкус”? Или поне една алинея някъде в „Престъпления срещу личността” или в „Замърсяване на околната среда”... Тези последните май си ги измислих на път за аптеката. Спешно ми трябват антифони ... от най-сигурните - за стрелба.