автор: vitoriovitalis

Цял живот да живееш,
и още един, и още два,
да живееш толкова дълго,
че да се вразумиш накрая –
пак няма да разбереш
как те обичам аз.

Един лист ще ти свети в тъмното,
един есенен лист, пожълтял от чакане,
една капка дъжд ще потъва в косите ти,
ще сънуваш едно цвете
и това ще съм аз.

В безлунните нощи ще скитаме,
ти по навик ще разкъсваш сърцето ми,
но няма да разбереш как те обичам,
дори когато те целуваме –
аз и каскета ми.

Цял живот да живееш,
и още един, и още два,
да живееш толкова дълго,
че да се вразумиш накрая –
пак няма да разбереш
как те обичам аз.