Пак съм изпълнена с радост и желания, пак съм влюбена и напориста, пак се усмихвам.
Походката ми е по-бавна и улегнала, изпълнена с достойнство.
Желанията тихо трептят в гърдите ми, не искрят в очите ми.
Напориста съм, но се усеща, не се вижда.
Пак обичам тънките и главозамайващо високи токчета, но вече съм стъпила на средновисоките и стабилните.
Поклащам леко снага вървейки, но тя не е трепетлика, не е…
Вятърът пак се рее в косите ми, но те не са дълги и тъмни, а създават златен ореол над главата ми.
Устните ми пак са чувствени и мило усмихнати, но не са толкова алени без червило.
Пазвата ми пак привлича мъжките погледи, но не така дъхаво и младо.
Само очите ми са тъмни и дълбоки, и всеки поглед пак би се удавил в тяхната тъма без да достигне дъното.
Само ръцете ми умеят да обвиват шеметно и да приласкават.
Само сърцето ми все така люби и омайва…
Само…младостта ми си отива!!!
Милка Маркова