автор: secret_rose

Зениците на Бог низспускат мечове. Змия извива личната обител.
Вселените на моето съзнание притихнали, не помнят Благослов.
От шепота ми, свит в черупка слънце разлиства сетива един Мъчител...
от осем буки назован в безумие. В деветата... е нашата Любов.