автор: osi4kata

Скъпи ми Гарончо!

Мисля, че съм в болница. Всичко наоколо е бяло и мирише на формалин. На всичкото отгоре, аз съм завързана за леглото си с колани и не мога да мръдна. Но, слава богу, виждам. Много странно е, че леглото ми е обърнато към прозореца, обикновено леглата в болниците се намират под прозорците и пациентите лежат с лицата си към вратата. Не в моя случай обаче.И така ... гледам си аз към градинката – цветя, дръвчета, гугутки.. . И пейки, разбира се. Посетители и болни са насядали по пейките и вадят от наилонови торбички плодове, сокове, кутии с шоколадови бонбони. С една дума – лакомства. Явно е ден за свиждане. В лудницата. Сигурна съм, че е лудница, защото мен никъде не ме боли, а само съм вързана за леглото си. И нямам нито един посетител, освен призрака на Пильо.

Пиле, как попаднах тук? – питам го, а той ми се хили като пача и отвръща – Лесно! Брат ми нали е доктор.. Колко му е.. Ти защо не си при Алек?! – подхващам го аз... Кой се грижи за него?.. Пильо се превива на две от смях, сякаш му беля яйце и ми казва – За кого ме питаш? Кой Алек? Синът на брат ми и на Маги ли? Съвсем си изкрейзила, миличка! Ти нямаш вече дете! Забрави ли, че си луда и живееш с призраци?!... Какви ги говориш ти, бе, дух нещастен?! – размърдвам се аз, доколкото мога – Да не би само аз да те виждам? Брат ти също те е видял и е разговарял с тебе!.. Ха-ха-ха.. Така си мислиш! Брат ми те излъга! За да му се довериш! После те приспа с обещания за милиони и една инжекцийка, и айде.. във веселата болница! Където ти е мЕстото, де! Тук ще си живуркаме двамата и никой няма да ни притеснява! Брат ми отдавна искаше да вземе детето, още като разбра, че си бременна.. Знаеш ли колко ме врънка да ми даде нЕкоя кинта за него... Ама аз му казах, че ти ще се явиш спънка. Не вярвах, че си такъв голям шаран! Хехехехе! На доктор всичко се показва! Пилееее, Пилее, много си наивничко. Язък ти за претенциите!
Нещо ме стиска за гърлото.. . Ярост! Безсилна ярост! Опитвам се да се отскубна от коланите , дърпам се. Безуспешно! Крещя, но гласът ми не излиза. Цялата се обливам в пот, която капе от косата ми на възглавницата... Пильо отваря прозореца и точно под него минават Григор и Маги с бебешка количка. Кълна се, че въпреки разстоянието, вътре в количката виждам ясно лицето на сина си. Моят син – Алеко. Алеко-Робинзон Арабаджиев! Концентрирам се, овласявам се и рязко вдигам ръце! Коланите са скъсани!

Рени, Рени! Събуди се! Баща ти и Мила ще дойдат след около час! – разнася се един познат глас и аз отварям очи. Григор е гушнал Алеко, а между пръстите му виси едно празно бебешко шише, хванато за биберона. Значи всичко е било кошмарен сън! Сълзите рукват от очите ми и ме задавят.. А, така.. Какво има сега? Защо плачеш? – Григор осравя бебето на фотьойла, сяда до мен и ме гали по челото. Разказвам му какво съм сънувала.. Той мълчи замислено, цъка с език и не след дълго продумва – Много филми гледаш май!.. После се навежда и ме целува по челото. Братски. Топло. Без никакви задни мисли. Усещам го. Хайде сега, опитай се да се изправиш. А, така.. Леко. – говори ми Григор и ми помага да стана. – Вие ли ти се свят? Не? Ок, ходи и си вземи един душ, че косата ти е мокра от пот. Температурата ти е паднала. Като се оправиш ще те прегледам. Алек е добре. Нищо му няма. И яде като змей от новата храна! Явно му харесва.

Мило Дневниче, изкъпана съм, облечена и гушкам единственото си дете. То ми се усмихва. Най-красивото бебе на земята... Григор хвърли един поглед на мастита ми и каза, че утре ще съм чисто нова! Но кърма няма да имам повече. Изказа и подозрения, че маститът бил в комбинация със следродилна треска. Малко късничко за такава, но се случвало. Към девер си изпитвам ново, много топло чувство. На благодарност, на признателност. Никой до сега не си е зарязвал личния живот, заради мене. Дори Пильо. Колкото и да ме обичаше, той държеше на личното си пространство и винаги се съобразяваше първо със себе си. Ето го - и сега седи отстрани , наблюава ме и съм сигурна, че ми чете мислите, защото не изглежда много удоволетворен. Правя се на ударена и притискам Алек към гърдите си. Сякаш една липсваща част от мен се е появила от безкрайността и аз я поставям в сърцето си. Сякаш Алек винаги е бил мой! Може би, Григор е прав. Наистина трябва да остана с детето си. То има нужда от мен. Толкова мъничко и беззащитно! На мама красавеца!

Баща ми и Мила донесоха патица по пекински, четири порции си фуд чаудъ‘ (гъста супа от морски дарове) и торта блек форест (черна гора). Мешана кухня! Татко не разбира много от съчетаване на храни, ама карай.
Докато се храним, Григор им съобщава за намерението си да остане с нас и аз се изненадвам много от реакцията на тате , който искрено му благодари! Ще излезе, че на баща ми винаги му е пукало за мен, но не е искал да разбирам слабостта му. Мама може и да е била права като държеше толкова много на него. Може би двамата са имали и друг живот - такъв, за който аз не зная... Мила се е възстановила, само лееекичко накуцва и ми става гузно, защото Робинзон я спъна заради мене. Самият Робинзон в момента е в детската стая, свил се е в креватчето при Алеко, защото иначе Котю го преследва. Мисля, че днес само аз и Котю имаме разрешение да го виждаме. И Алек, разбира се! Скоро стават три месеца от смъртта на Пильо. Чувала съм, че след 90-тия ден освободените от тялото души се задържат по-рядко край близките си, но в нашия случай мога да се обжаложа, че тази максима не важи. Пильо ще бъде край нас, докато ни има... Рени! – прекъсва мислите ми татко... За кога си планирала връщането си на работа? Мила няма търпение да се заеме с малкия. Мила клати глава, съгласявайки се с тате, а Григор си налива чаша вода на чешмата и се прави, че не слуша... Нищо не съм решила още, татко – отвръщам.. Днес бях доста зле. Между другото, забравих да ви се похваля – наследихме известна сума пари. Няма да ми е проблем да поостана още малко с Алеко... Григор спира чешмата, оставя чашата с вода настрана, обръща се към мен и се усмихва. Не, не победоносно! Усмихва се широко, сърдечно... Човешки.

Баща ми и Мила си тръгват, докато се сбогувахме – Мила тихо ми споделя, че е възхитена от новия ми покровител. Точно така – ПОКРОВИТЕЛ , това е ролята на Григор в сегашното ми положение.
Утре е понеделник и смятам да ходя да си осребря чека, а когато ми пристигнат парите в сметката – ще видим какво ще предприема. Може би ще си сбера партакешите, ще си гушна детето и ще замина нанякъде за определен период от време. Нуждая се крещящо от смяна на климата.
Ще се грижиш ли за Котю, докато ни няма? – питам Григор ни в клин-ни в ръкав и той учудено повдига вежди, и ми заприличва на брат си. Интересно – уж въобще не си приличат, а в дадени моменти ми се струва, че си имам работа с едно и също лице. Разбира се, Рени – отвръща той. – Но не мислиш ли, че е физическото ти състояние не е подходящо за пътувания? Къде мислиш да заминаваш?... И аз не знам – отговарям му. Някъде на топло. Някъде, където ще забравя. Григор се намества до мен на канапето, прегръща ме през раменете и ми казва – Няма да го забравиш. Ще си спомниш всяка една минута прекарана с него, докато си жива. Духът му ще бъде с теб навсякъде. Аз също го обичах много, Рени. Той беше малкото ми братче, черната овца на семейството. От петнадесет годишен се опитва да ми докаже, че е по-мъж от мен. И го стори – намери си жена, за която всеки мъж би му завидял, роди му се син, който аз никога няма да имам. Създаде си семейство... Григор ме целува бегло по челото и се изправя... Аз ще си ходя в стаята, имам да свърша малко работа. Детето не трябва да яде през нощта, ако се разплаче - дай му само вода - преварена, с една лъжичка захар на 250 милилитра. Аз също се изправям, прегръщам го малко дървено, засмивам се и казвам – Тъй вярно, докторе...