автор: bebvragalowski

Толкова е лесно и логично,
и дори болезнено лирично
към изгрева да тичам ...
Да се влюбвам в рими, прозаично,
защото те обичам!

Мога да говоря с боговете,
мога да намеря в мрака цвете
в тюл и да му се вричам ...
Да съм "ин" и "ян", или пък и двете,
защото те обичам!

Любовта е болест, панацея,
камен бряг, коварна горска фея,
с която си приличам ...
Няма антидот, но съм до нея,
защото те обичам!

Мога да се смея, да мечтая,
книгите си да чета до края,
дори да знам, че сричам ...
Намери ме, аз ще те позная,
защото те обичам!!!