автор: nellnokia

Завръщам се – самотен бумеранг–
снага превил, след толкова години.
Брегът изронен е за мене праг,
когото да прекрача нямам сили.

Бушуват океаните у мен –
на приливи и отливи беснеят,
вълните им прекрачват своя плен,
с дантелени милувки го целуват.

Ала отмиват само мъртва пръст
от дъно на море и сенки мъртви.
A помня, че преди да стане смърт
брегът за мен бе живата ми църква

на моята закотвена съдба,
на моята добра полуусмивка…
А корабът с разперени платна
пое оттук към морската си битка.

Завръщам се с морето в своя дом,
с вода измивам мъртвото му тяло.
Вълнение… Погребвам го у мен
и пак го сътворявам отначало.