автор: fakir

Къде е бога, страхувайки се от когото, ний молим му се лицемерно?!
Къде е той когато загубили надежда се давим в самотата своя?!
Къде е този бог когато в разкош потънали не виждаме бедите чужди?!
Къде е този бог високомерен и жесток, но тъй надървен за сърцата наши?!
Няма го. Окови той е за душата. Ограда за духа. Падар и угнетител за раята.
Разбийте вий стените братя, счупете оковите ръждиви на богове и на кумири! Не стискайте си вий душата, защото тя горката е много изтърпяла принасяйки се в жертва на лицемерни словоблудци.
Живейте свободата, познайте красотата и ненавиждайки страха счупете на робията врата!