автор: miglena

Езика на безмълвните облаци
проговорих, за да изпиша
над главата ти: "Небе няма!"
С хурка нишки изпредох,
за да сътворя за теб
достижима дъга...
От люляка уханната нега
с карминов мак примесих
кора от дъб столетен стрих и
портокалов дъх примамих със
златисти отблясъци на птица-жар
и детелинено щастие събрах
а синьото Феичка отрони
от сърчицето си... С (:+:)
На бурята заръчах грижите ти
на остров вледенен да отнесе
а ранобуден земетръс го потопи ;)
Мрака с душата си късче по късче
всяка посреднощ храня, за да са
бляскави утрините ти, любов моя!
Праха от пътища пребродени
с мечтаностите в меч изковах
за да браня границите на
приказността ... от теб дори :(
Планетите в дланите си набрах
и букетчето е на ревера ти
Чувствата в хербарий подредих
за да е доволен твоят Разум...
Сега Стихии и Богове призовавам
по Дъгата да стъпваш Щастлив
безгрижието на Небесата
в теб уютно гнездо да свие
и да си безгранично обичан!
Със словата си те галя
нежнотрепетно те целувам
от дълбините на влюбена безкрайност
и ако светкавица край теб проблесне
не се плаши... това е само
моя фейски глас ("".."")
... и цялата Вселена
ще знае какво ти казвам с
шепота на достижимата дъга...