автор: ATOM

То, всички сме така, почти еднакви...
И аз съм - нито цъфнал, нито вързал.
Но взема ли навред да се оплаквам
и този стих досадно ще заскърца.

И не, че е способен да засвири
Орфеево под сянка от доволство,
но нека си остане все пак лирика
в душата ни. А не в плътта и костите.