автор: tomatroev

На Светла Гунчева

О, как обичам основателните поводи,
но нека да не са на моя гръб!
С камшик подкарат ли и мен като народа,
как няма да им имам зъб?

Когато болката е повод да се радваш,
а радостта те кара да скърбиш -
с приведена от срам глава те впрягат.
Хомотът дълго как ще издържиш?

Но знаят те: "Той твърде умен е,
сам иска своя път да избере!"
Отдавна чака повод за празнуване,
а те му слагат повод - да оре...

И тъй - привикнал е с остена сто години.
Работил е, но някак на инат.
Днес също нямаш повод да заминеш,
освен един - да не умреш от глад.

Не чакай Господ с гръм да ги накаже
и не търси в небето огнен знак,
че твоят враг, противен и омразен,
същински йезуит, започва пак:

"Виж, братко, остави ме да те водя,
че иначе ще стане тя една..."
О, ти, страхливецо, ела и дай ми повод!
Готов съм аз отдавна за война.