| На Път, когато пътят е светът. В този свят, сътворен от наречия слизат ли песни?
А дали ако танцът е Химн, от мелодия вае Евренсель*, като вопъл прашец, и дали е чудесно
че достига и тук, в моят дом, в моят сън...
в моят миг познаваем.
Аз разтварям ръце за прегръдка. Ръцете са корени.
Низпровождам очи... а светът ми намига отгоре
и когато завихрена слизам до себе си... моля се,
той поспира дъха си и в мен до пробуда говори:
Замълчи ме за Миг. Нека заедно влеем прославата.
Аз и ти - за ръка. Като двама сломени бездомника
там, на Млечния път, или тук на перона, на гарата
като малка частичка от теб... Както някога, помня го.
...
Небесата отронват сълзица. Прилича на слънчице...
Като мъничка капка роса, свила в себе си Утрото.
И в сърцето ми, в малко, забравено, ничие зрънчице
пуква чиста Любов, и променя светът ми отвътре.
___________________
Евренсель* - Вселена.
Публикувано от alfa_c на 03.08.2012 @ 10:19:38
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 8
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"На Път, когато пътят е светът." | Вход | 12 коментара (35 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: На Път, когато пътят е светът. от Boryana на 10.08.2012 @ 20:09:38 (Профил | Изпрати бележка) | Така се променя светът- с пукването на зрънца чиста любов.
И с поезия като твоята, която излъчва чиста любов. |
Re: На Път, когато пътят е светът. от desert_inrose на 06.08.2012 @ 12:10:08 (Профил | Изпрати бележка) | хм...
пък аз мислех, че песните се въздигат от "този свят, сътворен от наречия"..,
но може и въпрос на гледна точка да е...
или пък двоен процес..;) |
Re: На Път, когато пътят е светът. от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 05.08.2012 @ 19:46:47 (Профил | Изпрати бележка) | Двама - ръка за ръка...
Красота ,любов и нежност...
Сърдечни поздрави :))) |
Re: На Път, когато пътят е светът. от mariq-desislava на 04.08.2012 @ 03:55:35 (Профил | Изпрати бележка) | Много странен текст, някак обърнат отвътре навън, сякаш хастарчето му се е разпрало и съдържанието е изтопуркало неочаквано на свеж въздух.:) Напомни ми за това: "Когато бях малък, видях Бога, ангели видях, наблюдавах тайнствата на горната земя и на долната. Мислех си, всички виждат това. Накрая разбрах, че не виждат..." Все ми се иска да те питам - ти виждаш ли... |
Re: На Път, когато пътят е светът. от zaltia на 03.08.2012 @ 22:25:22 (Профил | Изпрати бележка) | Винаги когато вляза в сайта те търся...и се радвам когато те намирам...
Ти си говориш със звездите, и после ни разказваш...
Поздрави Меги! |
Re: На Път, когато пътят е светът. от vilvar на 03.08.2012 @ 22:23:24 (Профил | Изпрати бележка) | Ако можех, бих влязла на пръсти зрънцето само да полея нежно.
Ама то отвън... свят няма. Та...направи го самичка - отвътре! |
Re: На Път, когато пътят е светът. от vladun (valdividenov@abv.bg) на 03.08.2012 @ 19:25:53 (Профил | Изпрати бележка) | бих го сложил в любовна лирика:) |
Re: На Път, когато пътят е светът. от Jenia (jivkova@hotmail.com) на 03.08.2012 @ 16:23:34 (Профил | Изпрати бележка) | много красиво пишеш! |
Re: На Път, когато пътят е светът. от verginov на 03.08.2012 @ 16:04:50 (Профил | Изпрати бележка) | Колко дълбочина и нежност има в този стих... Поздрави :) |
Re: На Път, когато пътят е светът. от kasiana на 03.08.2012 @ 15:26:52 (Профил | Изпрати бележка) | Евренсель от песни, танци, химни, духовни мъдрости и красота си, Меги!!!
Бъди!!!
Сърдечни поздрави:)))
Каси |
Re: На Път, когато пътят е светът. от daro на 03.08.2012 @ 13:35:09 (Профил | Изпрати бележка) | ...(.)~~~
:) за изпът...и за светът |
Re: На Път, когато пътят е светът. от gfstoilov (gfstoilov@abv.bg) на 12.10.2017 @ 21:08:53 (Профил | Изпрати бележка) http://gfstoilov.blogspot.com/ | Любовта е Вселена, нароила безброй звезди от сълзи - всяка си има своят извор-сърце - за едни с приливи от споделено щастие, за други отлив от болката при раздяла.
Вселена, в която ти идва и да се изгубиш, но и да се погубиш... все заради тази безкрайност Любов. |
| |