автор: lordly

Заобикалям го, щот е драка Семето, но кат се препречи пред велосипеда ми и разпери ръце, набих спирачки и спрях:
- Даскале бе - замижа по оня си начин Семето - ти кви ги пишеш такива разни, за зевзеклъци и каръци? Няма ли теми на деня, важни, злободневни дет са вика, а си седнал да срамиш махлата ни и мене в частност – и извъртя дланта си, като да добави по подразбиране едно „аджеба”.
Отворих аз уста да го реплекирам, но оня вътре в мен ми рече, „прав е Семето” и само примецах едно:
- Добре де, ще видим.
Добре, добре, ама цял ден търсих да се назлобя на нещо си, но не би: свински бут обезкостен – пак си е на 6.80; хляб Айтошки – 0,85; дините паднали на 0,45; казаните с буклук празни. Бр-е-е!
Взе да се смрачава, пълнолуние, но не върви да се злобиш на луната. Метнах се на колелото и в Морската. Там пък, лампите всички светят, кошчетата заредени с торбички за кучешките работи, Коцето-Калки прави безплатно кариоки за граждани, селяни и гости, и така-така...
Таман най-отчаяно приседнах да си цокна една малка мастичка и хоп, две попрецъфтяли, ама от ония, дето на магистралата вървели за по 5 лв:
- Чиче – ми викат – ще почерпиш ли по едно?
Аз, на „чиче” се обиждам, но нали съм в криза със злободневната тема, приглътвам и им нося две малки водки, с една кола и две чаши. Дорде ги донесъх и ме върнаха за още един ред. А после, представете си, 30 евро с отстъпката, само за един час. „Сезонни цени”, застраховка, плюс плосък данък отгоре.
Е това, ако не е злобонощна тема, здраве му кажи. Халал да им са водките, пускам го веднага разказчето, та да не ми са пречка вече Митьо Семето пред велосипеда.