автор: GINKO_PRIM

***
Човешката душа, поднесена към тебе в дар, е като чужда къща.
Стена забѐлваш ли по нея с негасена вар – ще се напукат,
ще прокървят ръцете ти и ще остане белег, дето си прегръщал.

***

Дай на кучето мръвка от тебе. Да спре да те лае.
На добичето – плява и зоб – да прежùвя съдбата си.
На земята – мотика, потта си и семе – да стане на корен, да ражда.
На солта, насъбрана в очи – блага дума – да я удави.

***

По Добро да не стъпяш обуто. Босо кал да не газиш.
Чер чембер да не връзваш на чуждите майки.
От високи дувари и усойна вода да се пазиш.
За дошло и заминало имай две думи: Сполай ти!