автор: vitoriovitalis

Моята песен е скърцането на люлките,
които някоя сутрин
някой в парка е
залюлял.

Моята песен е бялата покривка
на масата за обед
с влажния кръг, който оставя на нея
единствената чаша.

Моята песен е сянката ми
и нощните лампи,
които удвояват и учетворяват
самотата й.

Моята песен – това си ти, когато те няма.