автор: nellnokia

Моретата на времето са в нас -
безкрайни светове от всички грешки,
от упреци, удавени без глас,
от радостни вълни и бури тежки.

Изпиват ни в жестоката си паст
на мъртвите вълнения в очите,
изгубили и вяра, и компас
в солените течения на дните

Моретата на времето шумят
и песента им бавно ни залива,
и само като сребърен пасаж
надеждата ни сочи, че сме живи.