Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: AlbireoMKG
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 14010

Онлайн са:
Анонимни: 423
ХуЛитери: 1
Всичко: 424

Онлайн сега:
:: Albatros

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Август 2022 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаВ есента
раздел: Есета, пътеписи
автор: ivliter

Крайречните върби се кипрят в есенна позлата, облени в ярките лъчи на кроткото, смирено вече слънце. Под тях проточила сребристите си бързеи реката приказки реди, нагиздена с гердана бял на облачните отражения.
Листенца капнали, облечени в най-пищните си пъстри бални рокли, в завихрения блясък на въртопите, в несвяст изпаднали, дервишкия си танц танцуват – прощален танц с развихрения панаир на цветовете, в това безмерно разточителство. Над тях самозабравили се птици в песента си, зарадвани от хубавия ден, към слънцето отправят своя поздрав в изящен реверанс към обладаната от страсти да рисува есен.
От моравите още сенки изскочи запъхтяно куче със залепена на провисналия му език надежда, че ще бъде дълго циганското лято, като онази дълга сянка на крайречната топола, разполовила обгорялото лице на близката ливада. В миг кучешкият лай накъса тишината на парченца, които закачливо се спуснаха след забързания бяг на облачните отражения по водоскоците в реката. Но стига ли се песента на птиците и този бяг неуморим на речната вода, но стига ли се светлината позлатена, в забързания ход на есента и онзи луд летеж на времето, което уж стои на място и никога не бърза, в което всичко се препъва и ляга пак в последна сметка до своята съпътстваща го сянка. Животът е движение неспирно на звуци, цветове и променливи форми и ние сме ту ярки, ту меки, бледи цветове в богатата му образна палитра.


Публикувано от alfa_c на 02.08.2012 @ 10:14:55 



Сродни връзки

» Повече за
   Есета, пътеписи

» Материали от
   ivliter

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

“Так много камней брошено в меня,
автор: babazlata
640 четения | оценка 4.5

показвания 18055
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"В есента" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: В есента
от eva55 на 14.08.2012 @ 18:33:41
(Профил | Изпрати бележка)
Едно усещане за Есен - докосва с топли чувства, изящна и богата палитра от думи...!!!
"Животът е движение неспирно на звуци, цветове и променливи форми и ние сме ту ярки, ту меки, бледи цветове в богатата му образна палитра."