автор: sradev

В купето на влака до Варна надникна куфар с размерите на гардероб и се провикна:
Вардаа, излизайте, че да влезна!

Тъкмо бях седнал на детската седалка без номер и бях убедил съкафезниците, че още не съм деденце, следователно съм детенце. Не, няма да си дам скъпоценното място. Показвам билета си за първи вагон 32 место - черно на бяло и с виолетов-червен печат.
- А на вашият билет пише трети вагон 32 место.
- Ох, въздъхна куфара и с насълзена дръжка потътри групата към третият вагон, който е след 5 вагона.
След куфара дойде една планина от акъл и се тръшна на двете места срещу мен. Акъла преливаше от планината и по нея течаха ручейчета солено-мазен акъл (най-високо качество). Тъкмо акъла започна да разказва втори и трети том от биографията си и в купето надникна една топлес планина от култура.
- Ауу, рече Културата на Акъла, стани и ми донеси сака, че го забравих някъде по пътя.
Акъла имаше достатъчно акъл и отстъпи мястото си на Културата. Двете планини се разминаха с няколко акробатични трика.
- Ау, Ау, Ау, ревна Културата, защото не водеше със себе си кучките, които я възпитаваха.
Едновременно с този поздрав тя трикратно отвори и затвори вратата и се развика "Какво е това блъскане на вратии, тука" след което подритна стената. После приседна на освободените 3 места и седя там около половин секунда. Хвана прозореца и започна да го отваря и затваря с трясък. По случайно съвпадение при петото отваряне тоалетната въздъхна, а вятър донесе въздишката й. Културата затвори плътно прозореца, което отбеляза с петкратно излайване. Разнесе се свеж полъх на мастика с дезинфекционно, дезинсектно и дезидератно действие.
- Има ли нещо за е...е? подвикна Културата към кондукторката, излезна и влезна два-три пъти в купето и започна:
Да знаете - сега се връщам от морето, там водих група французойки само на французойски шпрехихме: бите, муте... секакви имаше и цицести и дупести, ще трябва да си записвам, че ще забравя, с чертички в тетрадка. Ау,Ау,Ау.
- Искам да се напия. Ало, Кунчо, след час пристигам, извади бурето под крушата каза Културата и подчерта намерението си с петкратно хлопване на вратата на фона на лъвски любовни покани.

На култура човек се учи с повторение и търпение. Културата повтори още 5-6 пъти репертоара си, слезна на гарата си и останахме само двама в купето: самотни, културно изоставени, без акъл и възпитание.