автор: YouNeedLobotomy

Седя в леглото й, заобиколен от стерилна чистота и съм обратното на жив. Не съм мъртъв. Да си мъртъв значи да имаш нулев живот. Аз имам минусов живот.

Имам антинадежда. Това е специфична точка на цинизъм, в която започваш да мразиш всичко толкова много, че най-сакровенните ти мечти не са неща, с които би бил щастлив, а неща, които би мразил най-малко.
Тя е тъпа кучка. Познавам само тъпи кучки и от двата пола.
Бавно всички ми ставаха все по-непоносими . Замислих се дали ще се почувствам по-малко отвратително ако я накарам да ми лапа преди да си тръгна, но се сетих, че си помислих, че ще се чувствам по-малко зле като я изчукам когато идвах и нещата само се влошиха.
Мразя себе си и всички останали. Мразя човечеството. Хората са безличен, предсказуем, страхлив материал.
Представих си картината отстрани. Аз лишен от всякакво очарование гнусен използвач, сомнамбулствам до тъпа блондинка с огромни цици. Ние сме истински натюрморт.
Станах и си тръгнах. Дано да успея да заспя у нас.
***
Спя по девет часа на седмица от месеци. Спи ми се през цялото време. Усещам слабост в мускулите си, особено на ръцете. Освен това имам чувството, че започнах да получавам халюцинации защото мисля, че нещата не са с цвета, с който бяха преди . Възможно е да си въобразявам и да не помня какъв е бил цветът им, но усещането е странно.
Почти съм сигурен, че психиката ми беше започнала да отива подяволите много преди Мими да започне да умира, но може паметта да ми играе номера.
Знам само, че е шибана двулична, тъпа кучка и искам да умре от рядка болест.
Но не сега. Искам да го направи след мен.
Тя е това което осмисля живота ми. Прекрасното нещо което мразя най-малко.
Но няма да отида при нея в болницата. Нека умре сама.
Започвам да се притеснявам за себе си. Чудя се дали трябва да се свържа с професионалист и да го питам дали съм луд. Но ако имам лошия късмет да съм абсолютно нормален той ще се държи арогантно и ще ми каже, че му губя времето с лигавщините си. Не съм сигурен, че риска си струва.
Чувствам се толкова отвратително само докато се опивтам да заспя. Тези мисли никога не идват през деня. Нито този звук от бухал, който чувам. Мразя този звук.
Чувствам се толкова самотен. Не мога да заспя. Ако не започна да правя нещо отново ще започна да имам отвратителното чувство, че някой ме гледа. Идва всеки път когато мозъка ми е оставен на произвол.
Мразя те Мими.
Станах, облекох се и поръчах такси за болницата.
Подозирам, че това което ме убива толкова бавно е професията ми. Аз съм социален анализатор.
Eдинственото което правя, е че спекулирам. В архивите на Google са ясно сегментирани всичките хиляда седемстотин двайсет и четири статистически групи. Възможно е да не се родите в една от тях, но щом навършите 16 вече ще можем да изчислим какво ще купувате през остатъка от живота си с проста формула. Google няма камери в домовете ни. Google има камери в душите ни. Филмите, които гледаш, музиката, която слушаш, всеки ред, който някога си прочел, Google знае за него. Най-вероятно дори Google ти го е предложил(защото е знаел, че ще го харесваш. Google знае какво обичаш по-добре от самия теб.) . И преди да се усетиш ставаш изчислим с просто уравнение.
Мисля, че затова хората ми изглеждат все по-малко истински с всеки изминал ден. Може би някога сме били живи. Но всички сме умрели много отдавна. И е нямало кой да ни го каже.
Аз съм почти невинен. Не правя нищо реално. Може да го прави всеки, но от администрацията в Google не го разбират. Живеем в технокрация, но тя все още се управлява от идиоти. Използвам теореията на др. Товински . Създадена е през 2030та и досега не е грешала. Мислят ме за толкова добър само защото за разлика от другите социални анализатори не се страхувам да звуча убеден. Живота ми така или иначе няма значение. В най-лошия случай ще съсипя кариерата си.
Единственото което правя, е че им казвам коя социална група ще се прелее в друга. И съм един от най-богатите хора в света.
Колата спря пред болницата. Дадох бакшиш на таксиметровия и излязох . Не бях от хората, които Мими беше вписала, че могат да дойдат като посетители, затова трябваше да подкупя сестрата, за да ме заведе, но тя го направи.
-Мими?- Когато ме погледна зениците и се разшириха съвсем ясно. Може да е било от светлината. А може наистина да се радваше, че ме вижда.
-Как разбра, че съм тук.
-Следя те.- Не беше лъжа.
-Това е толкова мило от твоя страна!- Тя се усмихна.- Имах предвид следенето. Ако бях имала предвид идването ти нямаше да звучи като шега.- Уточни.
Седнах до нея. Изглеждаше ужасно, но ми ставаше уютно докато я гледах.
Видях огромно широко ухилено почти човешко лице на прозореца. Очевидно полудявах, затова просто го игнорирах.
-Няма да е учтиво да те питам как си нали?
-Страхотно! Всичко е супер. Има много нови неща около мен. Например ще умра до месец и всичките ми приятели се оказаха заети. Поне хората, които не мога да понасям са се сетили за мен.- Тя се ухили мъртво.Седя в леглото й, заобиколен от стерилна чистота и съм обратното на жив. Не съм мъртъв. Да си мъртъв значи да имаш нулев живот. Аз имам минусов живот.
Имам антинадежда. Това е специфична точка на цинизъм, в която започваш да мразиш всичко толкова много, че най-сакровенните ти мечти не са неща, с които би бил щастлив, а неща, които би мразил най-малко.
Тя е тъпа кучка. Познавам само тъпи кучки и от двата пола.
Бавно всички ми ставаха все по-непоносими . Замислих се дали ще се почувствам по-малко отвратително ако я накарам да ми лапа преди да си тръгна, но се сетих, че си помислих, че ще се чувствам по-малко зле като я изчукам когато идвах и нещата само се влошиха.
Мразя себе си и всички останали. Мразя човечеството. Хората са безличен, предсказуем, страхлив материал.
Представих си картината отстрани. Аз лишен от всякакво очарование гнусен използвач, сомнамбулствам до тъпа блондинка с огромни цици. Ние сме истински натюрморт.
Станах и си тръгнах. Дано да успея да заспя у нас.
***
Спя по девет часа на седмица от месеци. Спи ми се през цялото време. Усещам слабост в мускулите си, особено на ръцете. Освен това имам чувството, че започнах да получавам халюцинации защото мисля, че нещата не са с цвета, с който бяха преди . Възможно е да си въобразявам и да не помня какъв е бил цветът им, но усещането е странно.
Почти съм сигурен, че психиката ми беше започнала да отива подяволите много преди Мими да започне да умира, но може паметта да ми играе номера.
Знам само, че е шибана двулична, тъпа кучка и искам да умре от рядка болест.
Но не сега. Искам да го направи след мен.
Тя е това което осмисля живота ми. Прекрасното нещо което мразя най-малко.
Но няма да отида при нея в болницата. Нека умре сама.
Започвам да се притеснявам за себе си. Чудя се дали трябва да се свържа с професионалист и да го питам дали съм луд. Но ако имам лошия късмет да съм абсолютно нормален той ще се държи арогантно и ще ми каже, че му губя времето с лигавщините си. Не съм сигурен, че риска си струва.
Чувствам се толкова отвратително само докато се опивтам да заспя. Тези мисли никога не идват през деня. Нито този звук от бухал, който чувам. Мразя този звук.
Чувствам се толкова самотен. Не мога да заспя. Ако не започна да правя нещо отново ще започна да имам отвратителното чувство, че някой ме гледа. Идва всеки път когато мозъка ми е оставен на произвол.
Мразя те Мими.
Станах, облекох се и поръчах такси за болницата.
Подозирам, че това което ме убива толкова бавно е професията ми. Аз съм социален анализатор.
Eдинственото което правя, е че спекулирам. В архивите на Google са ясно сегментирани всичките хиляда седемстотин двайсет и четири статистически групи. Възможно е да не се родите в една от тях, но щом навършите 16 вече ще можем да изчислим какво ще купувате през остатъка от живота си с проста формула. Google няма камери в домовете ни. Google има камери в душите ни. Филмите, които гледаш, музиката, която слушаш, всеки ред, който някога си прочел, Google знае за него. Най-вероятно дори Google ти го е предложил(защото е знаел, че ще го харесваш. Google знае какво обичаш по-добре от самия теб.) . И преди да се усетиш ставаш изчислим с просто уравнение.
Мисля, че затова хората ми изглеждат все по-малко истински с всеки изминал ден. Може би някога сме били живи. Но всички сме умрели много отдавна. И е нямало кой да ни го каже.
Аз съм почти невинен. Не правя нищо реално. Може да го прави всеки, но от администрацията в Google не го разбират. Живеем в технокрация, но тя все още се управлява от идиоти. Използвам теореията на др. Товински . Създадена е през 2030та и досега не е грешала. Мислят ме за толкова добър само защото за разлика от другите социални анализатори не се страхувам да звуча убеден. Живота ми така или иначе няма значение. В най-лошия случай ще съсипя кариерата си.
Единственото което правя, е че им казвам коя социална група ще се прелее в друга. И съм един от най-богатите хора в света.
Колата спря пред болницата. Дадох бакшиш на таксиметровия и излязох . Не бях от хората, които Мими беше вписала, че могат да дойдат като посетители, затова трябваше да подкупя сестрата, за да ме заведе, но тя го направи.
-Мими?- Когато ме погледна зениците и се разшириха съвсем ясно. Може да е било от светлината. А може наистина да се радваше, че ме вижда.
-Как разбра, че съм тук.
-Следя те.- Не беше лъжа.
-Това е толкова мило от твоя страна!- Тя се усмихна.- Имах предвид следенето. Ако бях имала предвид идването ти нямаше да звучи като шега.- Уточни.
Седнах до нея. Изглеждаше ужасно, но ми ставаше уютно докато я гледах.
Видях огромно широко ухилено почти човешко лице на прозореца. Очевидно полудявах, затова просто го игнорирах.
-Няма да е учтиво да те питам как си нали?
-Страхотно! Всичко е супер. Има много нови неща около мен. Например ще умра до месец и всичките ми приятели се оказаха заети. Поне хората, които не мога да понасям са се сетили за мен.- Тя се ухили мъртво.
Джобният ми компютър извибрира. Някакъв нов абонат ми пишеше в скайп. Компютърът ми не би трябвало да вибрира от такива неща.
333 каза : Дай компютърът на Мария.
Никой не знаеше, че съм тук. Нямаше как да знаят. Побиха ме тръпки, но веднага дадох телефона на Мими.
-Подарък ?- Усмихна се тя. Хрумна ми, че не беше общувала с хора от много време след като не е забелязала страха в очите ми.
333 каза : Вече си здрава. Излез и кажи на останалите.
Виждах как кожата й променя болнавия си цвят. Очите й, започнаха да се изпълват с жизненост.
-Ще живея.- Хилеше се тя.- Здрава съм!

Джобният ми компютър извибрира. Някакъв нов абонат ми пишеше в скайп. Компютърът ми не би трябвало да вибрира от такива неща.
333 каза : Дай компютърът на Мария.
Никой не знаеше, че съм тук. Нямаше как да знаят. Побиха ме тръпки, но веднага дадох телефона на Мими.
-Подарък ?- Усмихна се тя. Хрумна ми, че не беше общувала с хора от много време след като не е забелязала страха в очите ми.
333 каза : Вече си здрава. Излез и кажи на останалите.
Виждах как кожата й променя болнавия си цвят. Очите й, започнаха да се изпълват с жизненост.
-Ще живея.- Хилеше се тя.- Здрава съм!