автор: genab

Здравейа, отрок,
на Нейно Благородие Изгодата!
Възхищавам ти се, синок!
Вече имаш всичко-
над главата не един покрив,
власт, коли, женички,
влогове космични...

Във вонящото родно корито,
стрелкаш се в плитчините.
Вземане-даване
с кротките от дълбокото,
за какво ти е?
Те са потънали в данъци.
На теб не ти трябват удавници!

Какво , че някой там,
заклан е за дребни,
че дрогата друг е помела,
че левия кръшнал на дясно,
а в парламента на ребро легнали!
Какво, че в катакомбите
умират болни, бездомни...
Те не са твоята грижа.
Те са в парцела на Бога.

Мисия имаш висока.
Бързай, нагаждай законите!
Умно играй със Европа,,
солиденв пай да докопаш!
А долу - урока си знаеш,
щом прост е народа -безок е.
Не може стадо без сопа.
Обожавам те, че възмъжаваш!

Но стига.С теб съм до тука!
Стига сме се лигавили!
Че вляво сърцеяда човърка -
обърква хода на мислите,
къса на пулса нишката.

И някаква тръпка,
дошла покръвта
от дедите, и от бедите-
юмруците мои минира
срещу Алчността -
метресата твоя с много лица!

А тя, икусно се вмъква
без пропуск -
в резиденции, президенство, бюра,
в научни инстанци,
феодални звена...
С реверанс от леглото те вдига.
Със злато приспива Темида.

Аз зная, кой е пъпа й вързал,
и от къде й иде соя.
Но аз не възлизам
за флирт с вехтошари
в моята посока сурова.

Високо-честотна тревога
разтърсва моята мозъчна плът,
че вместо камбаните на хармонията,
дочувам по-ясно -
кардиографа отчита агония.
Свести се , Народе!-
Темелите пукат.
За други е "Одата..."
За нас химна , друг е.