автор: apostola

Откакто се помня
все тебе прегръщам.
Където да бъда-
при тебе се връщам.

И все те прелиствам,
и листи прочитам.
Романа не свършва
и все те дочитам.

А страници колко
за четене имаш?
И колко ми даваш
и нищо не взимаш!

А в новите листи
по нещо разкривам.
И все нови чувства
във тебе откривам.

И уж те почитам,
а все не ми стига.
За мене си,мила,
най-ценната книга!