Над ръката ми
и над всичко,
родено от нея,
свети един уморен прозорец.
Но това не е
празният лист,
белият лист,
който винаги почва отново.
На стъклото му
съм опрял челото си.
Дъждът избягва погледа ми
и ми обръща
черен и лъскав
асфалтов гръб.
В тъмнината на света ми
някой отива на работа
и без мое съгласие
крачи по моите улици,
и без мое съгласие
тихо пее по моите улици
моите песни,
и без мое съгласие
е щастлив.
И се съмва без мене.
И без мене се съмва.
На ръката ми спи
един уморен прозорец.