Казваш мога и с малко
с малко мога и аз,
но седя и се питам
има няма от час.
Колко значи да чувствам
твоите нежни ръце
как докосват отново
моето бледо лице.
Колко значи да гледам
теб в очите големи
ти да гледаш към мен
и да пишем поеми.
Колко значи да зная,
че си дяволски чужда
но признавам от теб
имам всякак си нужда.
Колко значи да зная,
че си капка жива вода
бих пребродил за теб
нощем всяка гора.
Колко значи да зная,
че си камък студен,
но изгарящ отвътре
всичко живо във мен.
Колко значило малко
мога аз да гадая
но ще бъде тъй жалко
ако не стигнем до края.
Казваш мога и с малко,
казвам мога и аз
потърси ме любима
потърси в този час!