автор: Narwal

Иисус: Как трудно с теб се разговаря?
Как трудно с теб животът се гради?
Забрави ли, ти носеше товара,
със ангелите в миналите дни?
Забрави ли, че Бог и теб създаде,
със остър ум, с талант те надари
на тебе сили и любов отдаде
любимецът сред първите Му беше ти.
Какво сърцето ти отрови?
Какво направи те зловещ?
Защо от Рая скокна ти във рова
На Ада грозен и горещ?

Сатана: Сега Ти питаш днес, Небесни сине.
Сега въпросите задаваш Ти,
но как успя да ти отмине,
Съдбата Кой ни отреди.
Да имаш Божи дар в душата,
да бъдеш обграден с любов,
да превъзхождаш в ранг тълпата,
но пак да бъдеш нечий Роб.
Нима това ще е Съдбата,
на Божий дар в Душа вграден,
Не е съгласен Сатаната,
Да бъде Раб, но пощаден.
Той иска Равенство в борбата
и сам закони днес реди,
и сам диктува на Съдбата
живот Човешки да гради.
Сега ти САМ, Небесни сине,
огледай се и прецени:
Кой повече Човека люби
и кой със своята любов
желае днес да го погуби?