автор: liulina

Светкавицата я заслепи.
Отново идеше буря, вече трети ден, небето се изливаше върху тях. Ах този град и неговите мръсни и кални улици, изпъстрени с чадъри и автомобили, които изпръскват пешеходците, когато минат през някоя локва. Какво да се прави. Тя знаеше, че няма другаде къде да отиде, в града имаше работа, а на село от където беше дошла не. Знаеше, че предпочита сто пъти спокойствието на къщичката на родителите си, домашния уют и топлата храна приготвена от грижливата ръка на майка и. Вървеше си към работата и изведнъж забеляза, че някой я следва от разстояние и в ръцете си държи молив и скицник. Тя нарочно забави крачката, но и той я забави. Тя сериозно се изплаши и спря. Той също спря и започна да нахвърля нещо на скицника. Тя се приближи смело към него с идеята да го попита какво става, а той хвърли скицника на земята и побягна в неопределена посока. Тя се наведе и що да види, на листа беше нарисувана едно към едно тя, как върви под дъжда и изглеждаше загадъчно замислена. Не очакваше в сивотата на ежедневието да и се случи нещо такова, но това вместо да я стресира я ободри и тя запази рисунката на мнимия художник, дори я сложи в рамка и след двадесет години я показваше на децата си.