И затварям очи.
Нека лятната жега се стича!
Карамелно-горчива, от сладост да лепне по устните!
Нека бъде солено!
Попиващо...
Нека е нещо различно!
Нещо странно.
И нека да бъде отприщено!
Нека!
Нека треперя!
Не от страх,
не от свян,
не от някакви дълго насаждани в мозъка скрупули,
не от плахия порив на бриза…
Нека бъде от голата близост!
Нека има въздишка!
Нека!
Нека е друго!
И истинско…