автор: argonyk

Сеизмично се клати
не по Рихтер кревата
и телата са потни и стон...
Ах, прекрасна е тази
тъй разголена пазва
със придатък от чист силикон.

Ханшът прави осмици
и се връзват езици -
по гърба ми безмилостни нокти.
Тази нощ сме безсмъртни
вече няколко пъти,
и в страстта си летим безпилотно.

Как със думи да кажа,
че достигнах етажа
на небето до седмата кота.
Чиста доза нирвана
се разля под юргана -
платноход съм със спусната котва.

Ще ме гледа на лошо
пак комшията Гошо,
ще чертае закани със пръст.
Ще мърмори сърдито,
ала няма да пита,
за среднощния наш земетръс.