Завръщам се отново след години
чужда в своя собствен дом.
В миг изникват старите картини,
заключени зад бащиният праг.
Посреща ме жената престаряла
в прегръдките и аз съм у дома.
По клепките росата е огряла
пред нея смирено скланям глава.
Пустата къща пред мен се присмива.
Виновно на прага и спирам за миг.
Сега е полкова стара и сива,
а някога тук бе за мене светът.
Детски смях кънти в ушите,
някога бяхме щастливи тук знам.
Споменът тежко отваря вратите,
пустият дом обвинява тъй ням.
Завръщам се отново след години
прокрадвам се като крадец в моя дом.
Склонената глава шепти "Прости ми!"
"Дойдох си, майко, твоят блуден син."