Придворните поети
са винаги заети
с напудрени памфлети,
превземки
И
минети...
Народът нека пости,
да клопа с живи мощи,
да тъне в черно блато
и да реве за Тато...
Какво ли му разбира
главата на народа?
Щом хлебец не намира,
да търси друга сгода.
Придворните поети
във техните сонети
са хора извисени
от майка неродени...
Любов вселенска пърха
и тлъста мръвка църка...
Жълтеят сочни тикви,
валят чутовни титли.
Чифт розови килоти
развяват се за знаме..
И ако стане Ботев
само след миг ще падне...
Ще падне съкрушено,
но не с куршум в челОто...
Придворните поети
ще гътнат мигом Ботев.
Какъв е той да пише
за чест и за свобОда?
Да пълни със измислици
главите на народа?!
Животът е прекрасен!
Живей си го надупен!
Навеждай се от щастие,
щастливо щом си купен....
Обслужвай с кеф елита!
И пръскай със парфюма,
в кенефа няма сито,
а ти си сладкодумен!
Придворните поети
са винаги заети
с напудрени памфлети,
превземки
И
минети...