Ти си светъл и сутрешно тих.
Преизпълващ денят ми със вяра.
Като в джоба ми листче със стих
съм те скрила магия да правя.
Малко страх от очите ти взимам.
От устата ти мъничко смях.
А от мен да знаеш, че има
-щипка смелост и капчица грях.
Ей, така ги разбърквам по изгрев
И ти давам вълшебната смес.
Пия с тебе и двама сгрешим ли-
все превръщам се в твоя, от днес.
Сладки глъдки живот и не питай!
Топъл вкус на любов и... съдба...
Пак в магия жена те оплита.
Само дето, сега... е добра.