Нашите думи бяха огромни.
Пропасти и непристъпни върхове.
Нашите думи бяха бездомни,
голи и бляскави, лъчи, снегове.
Нашите думи се умориха,
вричаха се, пишеха, крещяха,
железните си токове изтриха
и причиниха буря в чаша...
Нашите думи станаха малки,
тънки, излинели и нищожни,
Няма нищо. Не е никак жалко
римно меню:
- щом ни правеха един за друг възможни.
- винаги в любовта е сложно.
- че на думи сме били заможни.
- в думите е лесно моженето.