автор: ch

Видях една усмихната жена,
невидима за повечето хора,
как късаше невидими цветя,
говорейки си с времето на двора.

Видях я да докосва с тях дете
и с топлите си мисли да му пее,
а после сякаш вятърът ме взе
и тихичко в съня и - ме отвея...

Видях я да докосва пролетта,
в очите си - с парченца от небето
и с късче облак в своята коса...
разхождайки се боса - през полето...

Видях я да съблича младостта,
на ъгъла на своите въздишки
и сякаш се превърна във сълза
изплетена от слънчевите нижки.

Видях я... и разбрах, че я познавам,
познато ми бе топлото кокетство
и начина по който отминава...
за миг потънах в свойто детство...