автор: kasiana

(фентъзи)

          Алекс Магнум и комисията, ръководена от него бяха приключили успешно излъчването на трите най-добри проекта за ефективен и екологично чист начин за добив на биогориво от алги. Това бе причината, поради която той се върна по-рано на яхтата, когато Имеона довършваше една от главите на «Повелителката...» Оставаше последният етап на конкурса – определяне на победителя, което щеше да се случи след три дни.

          Младият учен се канеше да съобщи това на писателката, когато спешно получи кодирана покана от главнокомандващия на водещ световен военноморски институт - за участие в предстоящ строго секретен проект. Затова, когато девойката му поиска обяснение за нарушението на споразумението им, Магнум бе ù казал, че времето му за изповед е след няколко часа. Надяваше се до тогава да намери подходящ начин да ù съобщи, че предстои неочаквана промяна в плановете им за последния летен месец. Бяха решили, като приключи работата му във Венеция, да си отдъхнат само двамата, инкогнито, из планините на България...Далеч от суетата на света.

          Писателката бе завършила астралния си полет, бе записала всичко видяно и чуто в скита на Еспора, когато я подразни някакво бръмчене и тя надникна през люка. На прилично разстояние от красивата AURORA на шефа ù бе акостирала модерна двуместна яхта с непреводимото за Имеона име AMIZ… Докато се опитваше да го разгадае, на вратата се почука и секретарката към научния екип на Алекс – Розина, ù съобщи с дежурната си двадесет и четири каратова усмивка, че господин Магнум очаква госпожица Раева в капитанската каюта.
          Ими предусети, че разговорът ще е делови, затова вдигна къдриците си в елегантен кок, облече бяло костюмче с тъмносини пагони, обу бели обувки с нисък ток, сложи си лек дневен грим, завъртя се доволно пред огледалото и се отправи усмихната към каютата та Алекс Магнум.
          От нея излезе млад тъмнокос мъж. Черните му очи я стрелнаха предизвикателно, но тя не му обърна внимание. Виждаше го за пръв път в обкръжението на шефа си. Вероятно Алекс скоро щеше да ù го представи или най-малко – да я информира за неговото присъствието в екипажа си.
          Магнум посрещна Имеона Раева леко притеснен, защото по стечение на обстоятелствата тя пак щеше да прекъсне работата над романа си, ако реши да го последва в рискованата операция, която той щеше да предприеме скоро с яхтата-подводница в Средиземноморския басейн и Черно море.
          - Ими – започна тихо той след обичайните поздрави, - налага се промяна в плановете ни през август и септември, поради възникнала за мен спешна неотложна работа…Ако откажеш да ме придружиш, ще те разбера…Може да си вземеш през това време платен отпуск…А като приключа с новата задача, ще те информирам, доколкото е необходимо за биографията ми…
          Писателката кимна в знак на разбиране, но не каза нищо.
          - Преди малко от каютата ми излезе новият главен механик на яхтата – Парис Амùз. Скоро ще те запозная с него. Той е братовчед на госпожица Розина – допълни Магнум.
          Имеона мълчеше, изчаквайки Алекс да ù съобщи всичко за предстоящата задача. Но той не каза нищо повече и тя се досети, че навярно предстои нещо секретно…Защо обаче името Парис Амùз…Амùз…Амùз непрекъснато се въртеше в ума ù. „Ами да – рече си тя – AMIZ е името на яхтата, която акостира до AURORA…Но още какво…какво я смущаваше в това име?”
          Девойката продължаваше да си го повтаря във фотьойла, в който Магнум ù предложи да седне и спокойно да размисли над новата оферта. Но не тя занимаваше мозъка на Ими, а фамилията на главния механик - Амùз…Започна да размества буквите и о, Боже! Ами да - „Зима”- акростихът, който се получи от първите букви на онова четиристишие, което някой ù шепнеше преди астралния полет към скита на Еспора…Заплаха ли криеше той? Или предупреждение за нещо?
          - Приемам офертата, Сър Капитан – изненадващо за самата себе си, кратко и ясно изрече Имеона – А сега, предвид неотложните задачи, стоящи пред вас, моля да се оттегля?
          Алекс Магнум не очакваше толкова бързо разрешение на проблема. Каза си, че личността на красивата девойка крие тайни, които не беше подозирал…И навярно ще е голямо предизвикателство да ги разгадае…
          Имеона влезе в каютата си. Събу набързо обувките, махна шнолата, придържаща косите ù прибрани в кок и се отпусна на дивана…
          Парис Амùз… Парис Амùз… Парис Амùз… Нито името, нито фамилията на новия главен механик вдъхваха у нея доверие…Безразсъдният, себичен Парис…предизвикал Троянската война…И това Амùз – Зима…
          Девойката чувстваше, че над предстоящото начинание на Алекс Магнум витае опасност… Колко добри дела, колко битки са завършвали с крах, когато…Да, когато са били съпътствани с предателство…В съзнанието на Ими прелиташе Вазовият стих „кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса”… Да, да – това е - съдбата на смелия спартански цар Леонид в боевете му при Термопилите…Преобърната от един предател…
          О, Господи! Трябва да внимавам над този Парис Амùз – каза си Имеона и пусна „О, Фортуна” на Карл Орф, която ù се стори най-подходящият фон за нахлулите в душата ù вълнения…

МУЗИКА:

Carl Orff – O, Fortuna