автор: traveling_musician

Малък град, голи баири и дол...
Някой някого все не дочаква.
И храм за венчавка се моли.

Животът е мъж. Суров е пейзажът
зад всичките мъжки неволи.
Старец чисти небето от саждите...

Водата ще спре. Надеждата - не.
Мечтите в неделя се раждат.
И идват на обедно свиждане...

Ще поседят на сянка под вишната.
На скръбта пак душа ще поникне.
А те ще следят часовника скришно...

Утре в градчето пак ще е празен
делникът - жилеща истина.
Но утре е утре!... Днеска е празник!