Бил ли си на място, където знаеш, че си на не-място. Бил ли си сред хора, които носят искрица-точица жива в очите си. Които знаеш, че те обичат и ти тях, без причина!
Просто ей така. Защого ги има...
Знаеш ли свят, в който синьото се приплита със наситено зеленото, искрящо и диво... Като в душата на детенце... Мило и добричко! И в същото време неуязвимо. Просто, защото е чисто... Все едно невидима стена го "окрива" и капчиците мръсотия, се плъзнат по това невидимо стъкло! А то се смее, гледа те втренчено, подавайки ти ръчичка. Нищо не иска, на нищо не се надява... Просто дава!
Себе си раздава! Защо и то, горкичкото не знае, а, и да знае-прави се, че не го... Толкова красиво. А после хората били "лоши", имало напрегната обстановка и клиуки, лошотия в таз страна? Къде са? Аз друго виждам...
Някак по друг начин ги нещата усещам... Може би е магия. Мистика, неизразима. Но на мен ми харесва да си рЪфам баницата-палачинка и да забравя всичко "тайно", станало кога толкова явно незнайно!